Ти и науката: Подкастът на Обекти

Дезинформацията е един от основните проблеми на демократичните общества. Зад безспирния поток от фалшиви новини, които ни заливат ежедневно, често се крият стратегии, които имат за цел да манипулират общественото мнение и да подкопават стабилността на държавите и техните институции.

Дезинформацията може да достигне до нас по всякакви канали, но може би най-вредният и опасният са социалните мрежи, тъй като те допринасят за мълниеносното разпространение на фалшиви новини и непроверени факти.

Как да плуваме в морето от информация, без да се удавим и без да попаднем в капаните на дезинформацията? Как можем да разпознаваме фалшивите новини? Защо хората са склонни да вярват на всякакви теории на конспирациите? По темата разговаряме с Мадлен Ангелова-Елчинова - главен асистент в катедра „Философия“ на СУ „Св.Климент Охридски“, автор на книгата "Отвътре навън. А priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене". Изследователските ѝ интереси са в областите епистемологията, философия на възприятията и метафилософията.

В днешно време всеки се опитва да живее и най-вече да се храни здравословно. Но възможно ли е въобще това на фона на всички обработени храни, с които пазарът се е затрупал? Трябва ли да се храним според сезона, как влияе храненето на бременната върху самото дете и можем ли да прекалим дори и със здравословните храни? Това са само част от въпросите, които засягаме с експерта по хранене и диететика доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска.

Изменението на климата е непосредствена заплаха за нашия свят. Добрата новина обаче е, че всеки един от нас може да направи нещичко, за да подпомогне битката с него и да положи основите за едно по-добро бъдеще.

Кои са решенията, които се намират в нашите ръце? Как можем да променим навиците си при пазаруването и боравенето с отпадъци, при потребление на енергия и вода, както и в начините, по които се придвижваме до работа?

На тези и още много други въпроси отговаря Илияна Семерджиева, студент в магистърската програма “Екологични експертизи и контрол” в Нов български университет. Чрез програма “Еразъм +” участва в магистърската програма Global Change Management в Университета за устойчиво развитие Еберсвалде, Германия. В момента тя е и стажант в “Климатека” - отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. И не на последно място, Илияна е и изключително голям ентусиаст за промяна и действие за справяне с климатичните промени.

Прошката е висша форма на доброта и съпричастност. Това е освобождаване от гнева и лошите мисли. Понякога си мислим, че сме простили, но всъщност продължаваме да таим у себе си обида. Простили сме, но не сме забравили. Обвързана ли е непременно прошката със забравата? Само добрите хора ли прощават? Защо прошката е полезна и до какви вреди за психическото и физическото ни здраве може да доведе неспособността ни да я дадем? Защо прошката заема основно място в световните религии и обвързана ли е непременно с религиозната вяра?

На тези и още много други въпроси отговаря днес д-р Антонина Кардашева - доктор на психологическите науки, сертифициран управленски консултант, дипломиран психолог и психотерапевт, дипломиран лайф и екзекютив коуч.

Винаги сте си мечтали да посетите Антарктида? Днешният епизод на нашия подкаст ще ви отведе именно в този девствен свят, който сякаш е късче от друга планета. Поне мислено. В него ще си поговорим с един истински мечтател – ръководителя на българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. В момента той се подготвя за 31-вата експедиция до Антарктида. Какво е да живееш на този леден континент? Какви научни проекти ще бъдат проведени този път? Това са само част от въпросите, които ще му зададем. Тъй че да не губим повече време…

Желаем ви приятно слушане!

Скръбта е естествена реакция към загубата. Това е емоционалното страдание, което изпитвате, когато ваш любим човек (или просто нещо, което обичате) ви бъде отнето. Често болката е непоносима. Възможно е да изпитвате най-различни трудни и неочаквани емоции – от шок или гняв до недоумение, вина и дълбока тъга. Болката от скръбта може да се отрази на всеки един аспект от вашето ежедневие – да попречи на съня ви, на храненето, на мислите ви. И колкото по-значителна е загубата, толкова по-интензивна е скръбта.

Как можем да се справим с това всепоглъщащо чувство?

По темата разговаряме с Даниел Троев - психолог, провеждащ консултации, които могат да ви помогнат за справянето с житейски трудности и проблеми като тревожни разстройства, депресия, паника, натрапчиви мисли, негативни емоции и др. С него вече имаме два страхотни епизода, посветени на тревожността и любовта, които горещо ви препоръчваме да изслушате.

Днес обаче с него ще си поговорим за скръбта.

Приятно слушане!

Време е новия епизод от нашия подкаст "Ти и науката". В него ще засегнем най-общо какво представлява емоционалната интелигентност, различни частни теми, свързани с нея, и върху какво да работим, както и на какво да обръщаме внимание, за да можем да я държим на по-високо ниво.

Гост в студиото е Мадлен Алгафари - психотерапевт, писател и преводач. Владее френски италиански, руски, английски и има редица специализирана литература зад гърба си.

През 2021 г. г. Световната здравна организация обяви, че ракът на гърдата е най-разпространеното онкологично заболяване сред хората. Статистиката сочи, че през 2020 г. са регистрирани над 4 млн. нови случая на рак на гърдата в Европа, близо 1,9 души са загинали вследствие на това заболяване. Според данни на Националния раков регистър всяка година у нас се диагностицират около 3500 нови случая на рак на гърдата. Уви, този брой расте, а 5-годишната преживяемост в България е едва 78% - една от най-ниските в Европа. Добрата новина е, че заболяването е напълно лечимо при голяма част от жените. Стига да се открие навреме.

Кои са най-честите рискови фактори за развитие на рак на гърдата? Какви са симптомите, за които трябва да следим? Какво можем да направим, за да се предпазим и намалим вероятността да се разболеем? На тези и още много други въпроси отговаря д-р Мариела Василева. Тя се занимава с хирургия при пациенти с рак на гърдата. Завършва медицина през 2011 г. в Медицинския университет - София. Защитава докторска дисертация на тема „Прогностични и предиктивни фактори при карцинома на млечната жлеза”, а през 2021 г. придобива специалност по хирургия в същия университет.

Никой не обича да бъде манипулиран. При това от своите собствени партньори. Със сигурност обаче сте попадали във връзка с емоционален манипулатор. А може би в момента се намирате именно в такава? Как да разпознаете този тип вредно поведение и какво можете да направите, за да му се противопоставите?

По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски Университет “ Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги, а от 2005 година е асистент психолог в Института по Психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, Департамент „Психология".

Арт терапията е понятие, което все по-устойчиво навлиза в живота. Какво представлява тя, каква е връзката й с психологията, може ли да лекува и тялото освен душата, кога е нужно да се обърнем към арт терапията като метод на лечение, помага ли тя при психологически травми от загуби и други шокови житейски ситуации?

На всички тези въпроси и още много други отговаря днес нашият специален гост – Евгения Маринчева – по образование и професия строителен инженер, но придобила и професионална квалификация по арт терапия от Нов български университет. Преминала е през специализирани обучения, курсове и семинари по арт терапия и има сертификати за работа с деца със СОП, за работа с хора, претърпели насилие, както и със семейни двойки и партньори.

Имунната система е наш основен защитник. Понякога обаче тя може внезапно да се обърне срещу нас. Защо се случва това и какво можем да направим, когато организмът започне да се саморазрушава? Може ли COVID-19 да отключи определени автоимунни заболявания, защо все още не разполагаме с ефективен лек срещу тях? 

На тези и още много други въпроси отговаря д-р Екатерина Куртева, имунолог от Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Основните й интереси са в областта на системните автоимунни заболявания, имуногенетиката и имунонутриционистиката.

Мръсният въздух взема повече жертви от войни, туберкулоза, СПИН и малария. Всяка година близо 7 млн. души по света умират преждевременно от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха, който ежедневно дишаме. Само в България тази стойност е 8500 души. Замърсяването скъсява средната продължителност на живота в глобален план с над 2 години, увеличава риска от кардиоваскуларни заболявания и може да доведе до развиването дори и на депресия. Картината е наистина страховита. Как стигнахме дотук и какво можем да направим, за да се преборим с тази ситуация? Можем ли някак си да намалим рисковете за нашето здраве? На тези и още много други въпроси отговарят Ивайло Хлебаров и Ивайло Попов от  сдружение „За Земята“.

Ивайло Хлебаров е инженер, който завършва и Опазване на околната среда и устойчивото развитие. От 2003 г. е част от екипа на сдружение „За Земята”. Основните теми, с които се занимава, са чист въздух, отпадъци, прозрачност и отчетност на институциите.

Ивайло Попов работи по темите за ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна независимост. През последните три години е част от кампания “Чист въздух” към „За Земята“, която съвместява с темата за ГМО в екип “Храна и земеделие“.

Днес все повече хора гласуват за легализиране на тревата за развлекателна употреба, а популярността на медицинската марихуана нараства. Съществуват десетки изследвания, които демонстрират категорично ефективността ѝ срещу невропатични болки. Изследователи смятат, че тя може да облекчава симптомите на депресия, докато други проверяват ефективността ѝ срещу мигрена и дори като потенциално лечение на агресивна форма на тумор на мозъка, наречена глиобластом.

Каква обаче е ситуацията у нас? Какво ни пречи да тръгнем по следите на множество други държави, които вече легализираха марихуаната за медицинска употреба?

По темата разговаряме с Юлиян Караджов - доктор по биология на мозъка и неправителствен експерт по наркотиците.

Шестият оценъчен доклад на Междуправителствения панел по изменението на климата, представен през август тази година, показва недвусмислено, че глобалното затопляне настъпва много по-бързо, отколкото си мислехме, и че човечеството вероятно носи почти цялата вина за това. Какво се случва с нашата планета, реалистично ли е да смятаме, че все още можем да променим нещата към добро и какъв личен пример трябва да даде всеки един от нас? 

На тези и още много други въпроси отговаря Симеон Матев - доктор по климатология и един от авторите в сайта „Климатека“. Защитава докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“, а в момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.

Всички искаме най-доброто за своите домашни любимци, но често нямаме никаква представа коя е подходящата храна за тях. Огромният избор в магазините също не помага. Как да разпознаем добрите храни от онези, които просто са рекламирани като такива? Не е ли по-удачно ние самите да готвим на любимите си пухчовци по специални рецепти и кои са някои от най-големите митове, свързани с храненето на домашните любимци? На тези и още много други въпроси отговаря ветеринарната лекарка д-р Мила Бобадова, която през 2005 г. основава първата клиника „Добро хрумване“ съвместно с д-р Влади Кирилов, и която вероятно мнозина от вас познават и като Козата Ани – една от най-популярните и влиятелни личности в социалните мрежи.

Последната почти година и половина се изправихме пред предизвикателството COVID-19. Светът сякаш се преобърна и започна да съществува по нов начин. Независимо дали сте от скептиците, или не, вирусът е факт и ние се учим да живеем с него.

Много хора изгубиха битката с болестта. И макар все още да няма утвърдено лечение, методът на лечение с реконвалесцентна плазма дава надежда и показва обнадеждаващи резултати.

Какво представлява този метод, крие ли рискове, кой може да се подложи на него и още много други въпроси ще обсъждаме днес с нашия специален гост – доктор Чавдар Ботев, специалист по трансфузионна хематология, един от учредителите на сдружението "Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма".

Изкуството има за цел да доставя удоволствие, да буди емоции, да пресъздава цветовете на живота. Фотографията като вид изкуство е не само начин да изразим себе си, но също така ни помага да се фокусираме върху положителните преживявания в живота си, да подобрим самочувствието си. Нещо повече – спомага за намаляване нивото на кортизола в организма – хормона на стреса.

Как точно се случва това, какво можем да научим за самите себе си от снимките, които (си) правим, и защо фототерапия е един особено ефективен метод за психоанализ? Тези въпроси и още много други ще дискутираме с нашия гост - Маргарита Бакрачева – доцент доктор по психология с дългогодишен опит в областта на психология на личността и развитието, консултативната и трудово-организационната психология.

Как решаваме къде да отидем на почивка, какво да облечем, с каква професия да се захванем? Съществуват множество фактори, които влияят на тези наши решения. Кои са те, как психологията може да обясни решенията, които взимаме?

На въпросите отговаря д-р Антонина Кардашева - доктор на психологическите науки, сертифициран управленски консултант, дипломиран психолог и психотерапевт, и дипломиран лайф и екзекютив коуч.

Приятно слушане!

COVID-19 превърна всички ни в експерти, но може би е добра идея да направим крачка назад, да погледнем на темата от по-широк ъгъл и да дадем микрофона на истинските специалисти, учените. Как работят ваксините срещу COVID-19, защо е важно да се ваксинираме, кои са най-големите опасения, свързани с тях, и какъв имунен отговор би бил достатъчен, за да сложи край на сегашната пандемия? На въпросите отговаря проф. д-р Доброслав Кюркчиев - началник на Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ "Св. Иван Рилски".